Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Green book – с награда за човечност

Green book – с награда за човечност
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Крайно време е в киното да учредят такава награда, която се дава за най-искрен и човечен филм. За историите, които ни трогват и усмихват, като ни учат на онова, което хем е очевидно, хем някак си често го забравяме.

Този филм веднага би спечелил такава награда. Направен по истински случай, разказващ за едно необикновено и искрено приятелство, с превъзходни актьори и чудесна музика.

„Зелена книга на негъра автомобилист“ е наръчник, издаван от 30-те до 60-те години в САЩ. Ръководство за афроамериканците по отношение на хотели, заведения и бензиностанции, където те могат да бъдат обслужени. По правило – най-евтините и долнопробните. Именно тази книжка дава името на филма.

През 1962 г. италианецът от Бронкс Тони Лип (Виго Мортенсен) – слабо образован, но хитър човек, еднакво убедителен и с думи, и с юмруци, вечно на ръба на закона – е нает за персонален шофьор. В обявата за работа пише, че работодателят е „доктор“. Само че става въпрос не за лекар, а за доктор по психология на музиката на име Дон Шърли (Махершала Али) – виртуозен пианист, черен като нощта. Доктор Шърли е елегантен, изискан и високо образован, пълна противоположност не само на Тони, но и на всеки друг свой съвременник. Този изключителен чернокож музикант е истинска „бяла врана“ – еднакво чужд и на своите, и на белите, затворен в ада на своята различност и самота с бутилка „Къти сарк“ всяка вечер.

Двамата мъже тръгват на път и то не къде да е, а на юг – в най-консервативните части на САЩ, където е приемливо един афроамериканец да седне на пианото и да свири, но не и да вечеря на маса в същата зала сред публиката. Малко неочаквано, но не и непредвидимо, двамата мъже ще станат близки. Всеки постепенно ще научи другия на нещо малко, но ценно, с което се изграждат приятелствата всъщност. Филмът би изглеждал ужасно сантиментален, ако не беше истина. Двамата главни герои са напълно реални хора, които наистина са обикаляли юга през 60-те и то за доста по-дълъг период от този във филма. Един от сценаристите е синът на Тони, а по снимките в края на филма личи, че актьорите приличат на Тони и Дон и на вид.

Виго Мортенсен и Махершала Али са абсолютно истински и почти неузнаваеми в ролите си – единият като дебел и нагъл италианец с тежък акцент, другият като изтънчен и дистанциран артист, който мери всяка своя дума. Приятен бонус е българският актьор Димитър Маринов – в ролята на Олег от триото на Дон Шърли. Сгряващ сърцето филм.

*     "Златен глобус" (2019): награда за  най-добър филм – мюзикъл или комедия;  най-добра мъжка поддържаща роля във филм за Mahershala Ali; най-добър сценарий на филм – Peter Farrelly, Nick Vallelonga, and Brian Hayes Currie.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...