ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Клод Моне и градовете, в които той е рисувал

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Моне се смята за един от най-обичаните художници в историята на изкуството. Картините му са прекрасни и светли, а лилиите от градината му в Живерни са известни и на най-неизкушените зрители. Много по-малко популярни и изследвани са картините му, свързани с архитектурата, а всъщност къщите и градовете са важна тема в творчеството му през целия му живот.

Тази година Националната галерия в Лондон е посветила специална изложба на Моне. „Моне и архитектурата“ представя 75 картини, рисувани из цяла Европа. От първите години на Моне във френската провинция, когато той рисува пейзажи със стари църкви и каменни къщи, след това пътуванията му на юг, в Италия – най-вече в търсене на повече светлина, и прочутите рисунки на катедралата в Руан, на Лондон и Венеция.

Моне посещава Лондон няколко пъти и започва да рисува онова, което вижда от терасата на стаята си в хотел „Савой“. Една и съща гледка се повтаря в картините му, разпознаваема и до днес – силуетът на парламента и кулата с часовника „Биг Бен“, тогава все още съвсем нова.

Венеция е другият любим град на Моне, където той отново и отново рисува едни и същи пейзажи, но в различна тоналност. Също толкова любим сюжет е и катедралата в Руан. На изложбата има представени седем различни варианта на катедралата, а от картините му с Лондон – девет.

Има една основна причина Моне да е толкова влюбен в Лондон и Венеция и това е водата. За него водата е втори източник на светлина и неслучайно на всичките му картини има вода, в която се пречупва светлината и се отразяват постройките. Дори и френските му картини нерядко са до вода – по крайбрежието или при езерото в Живерни. Повечето картини просто излъчват светлина, точно каквато художникът я е видял и я е претворил за вечността, но някои са в странно лилави, розови и жълти цветове. Имах късмета да съм с приятелка художничка на изложбата и я попитах защо някои от картините са толкова странни и в цветове, които не съществуват в реалността. Тя ми отговори кратко:

„Защото така е пожелал.“

И дори за онези, които няма да стигнат до Лондон до края на юли и няма да видят тази удивителна изложба, това е най-важният урок на Моне – любимите ни градове живеят в нас с цялото многообразие на цветове и светлина, които ние сами сме им дали. Всяка среща с тях може да е удивителна и да ни разкрие напълно неочаквани ракурси към отдавна познати места. Достатъчно е просто да се спрем и да им позволим.

Елла, Питр и Спящите великани

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...